Постинг
18.12.2012 20:51 -
Среща 1
Автор: valtod
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1971 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2013 14:11
Прочетен: 1971 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 17.03.2013 14:11
Удивително е, че ТЕ срещнах !!!
Една среща, .... a как ме промени,
оттогава не мога да мигна
без мисълта, ... за ТЕБ.
Далеч от ТЕБ съм,
толкова далеч на пустинен остров,
.... а сме в един и същи град.
Град който спи,
само аз не мога да заспя
и мисля за ТЕБ, затварям очи
и твоят образ е в главата ми,
толкова истински сякаш си до мен.
Усещам присъствието ти,
като нежен копринен полъх,
ухание каращо ме да полудявам,
как омайва ме само,
като най-силния наркотик.
Това е само мираж,
изгубен в градската пустиня
търся ТЕБ,
както изгубилия се пътеводна звезда.
Едно Желание,
неистово желание ме раздира отвътре
искам да ТЕ видя,
поне за МИГ,
без значение колко кратък е.
Душата ми се лута като птичка в клетка
и търси да се освободи.
Искам да полетя
без да се обръщам назад,
да сваля всички окови,
за да стигна до ТЕБ.
Искам да съм до ТЕБ,
да гледам твоите прекрасни очи,
как омагъосват ме в сладко безгрижие,
безсилен пред погледа ти,
пленен от красотата ти
не мога да помръдна.
Искам да усетя косата ти,
приказно великолепна,
спускащата се като буен водопад.
Искам да докосна лицето ти,
божествено красиво.
твоето прелестно тяло,
... ах как влудява ме
и часове безброй да гледам,
твоите грациозни движения,
Обичам да слушам кадифения ти глас
как нежно нашепва приказни слова,
и всичко около теб да спира,
тишината за да запази.
Застивам така, Мигът да не изплаша,
да този МИГ, който всеки иска да спре
в цяла вечност да закове.
О, МИГ поспри, да Й се насладя.
Озарена в пурпурна светлина,
красива и загадъчна,
спокойна и силна,
нежна и страстна си ТИ.
Луд ли съм? Не, не съм,
.... луд съм по ТЕБ,
полудял съм по ТЕБ.
Нямам друго желание освен ТЕБ.
Чувства, желания и страст,
разкъсват ме отвътре,
но НЕ ... НЕ ... НЕ мога,
те по-силни са от мен
нямам сили вече да обърна нещата,
и крещят вътре в мен:
Кажи й, кажи й!
Да й кажа?
Да, кажи й!
Не, прошепни й нежно в ухото:
Опитвам се да не ТЕ обичам,
Опитвам се да не мисля за ТЕБ,
Опитвам се да ТЕ забравя,
Опитвам се да не се нуждая от ТЕБ,
Опитвам се да живея както досега!
Нo, не мога, не могааааааааааааааааа !
Може ли да се спре
ще ми каже ли някой,
не, никой не може да ми помогне!
Поредна вечер се опитвам
да заспя сам в мъчение за мен,
да не мога да ТЕ видя,
да не мога да чувам гласа ТИ,
да не мога да ТЕ докосна,
да не мога да усетя уханието,
което пръскаш около себе си.
Но уви в окови окована душата моя,
покоя не намира,
в тези твои прелести неземни,
и твой роб вечно ще остана!
Една среща, .... a как ме промени,
оттогава не мога да мигна
без мисълта, ... за ТЕБ.
Далеч от ТЕБ съм,
толкова далеч на пустинен остров,
.... а сме в един и същи град.
Град който спи,
само аз не мога да заспя
и мисля за ТЕБ, затварям очи
и твоят образ е в главата ми,
толкова истински сякаш си до мен.
Усещам присъствието ти,
като нежен копринен полъх,
ухание каращо ме да полудявам,
как омайва ме само,
като най-силния наркотик.
Това е само мираж,
изгубен в градската пустиня
търся ТЕБ,
както изгубилия се пътеводна звезда.
Едно Желание,
неистово желание ме раздира отвътре
искам да ТЕ видя,
поне за МИГ,
без значение колко кратък е.
Душата ми се лута като птичка в клетка
и търси да се освободи.
Искам да полетя
без да се обръщам назад,
да сваля всички окови,
за да стигна до ТЕБ.
Искам да съм до ТЕБ,
да гледам твоите прекрасни очи,
как омагъосват ме в сладко безгрижие,
безсилен пред погледа ти,
пленен от красотата ти
не мога да помръдна.
Искам да усетя косата ти,
приказно великолепна,
спускащата се като буен водопад.
Искам да докосна лицето ти,
божествено красиво.
твоето прелестно тяло,
... ах как влудява ме
и часове безброй да гледам,
твоите грациозни движения,
Обичам да слушам кадифения ти глас
как нежно нашепва приказни слова,
и всичко около теб да спира,
тишината за да запази.
Застивам така, Мигът да не изплаша,
да този МИГ, който всеки иска да спре
в цяла вечност да закове.
О, МИГ поспри, да Й се насладя.
Озарена в пурпурна светлина,
красива и загадъчна,
спокойна и силна,
нежна и страстна си ТИ.
Луд ли съм? Не, не съм,
.... луд съм по ТЕБ,
полудял съм по ТЕБ.
Нямам друго желание освен ТЕБ.
Чувства, желания и страст,
разкъсват ме отвътре,
но НЕ ... НЕ ... НЕ мога,
те по-силни са от мен
нямам сили вече да обърна нещата,
и крещят вътре в мен:
Кажи й, кажи й!
Да й кажа?
Да, кажи й!
Не, прошепни й нежно в ухото:
Опитвам се да не ТЕ обичам,
Опитвам се да не мисля за ТЕБ,
Опитвам се да ТЕ забравя,
Опитвам се да не се нуждая от ТЕБ,
Опитвам се да живея както досега!
Нo, не мога, не могааааааааааааааааа !
Може ли да се спре
ще ми каже ли някой,
не, никой не може да ми помогне!
Поредна вечер се опитвам
да заспя сам в мъчение за мен,
да не мога да ТЕ видя,
да не мога да чувам гласа ТИ,
да не мога да ТЕ докосна,
да не мога да усетя уханието,
което пръскаш около себе си.
Но уви в окови окована душата моя,
покоя не намира,
в тези твои прелести неземни,
и твой роб вечно ще остана!
Търсене
За този блог
Гласове: 13